Тема 12
Икономически цикли. Видове
стопански цикли. фази на
бизнесцикъл. Обяснение на
причините и механизмите на
бизнесциклите.
I.Икономически цикли - обща
характеристика и причини. Бизнес-
цикъл.
След прехода към масовото
машинно производство не се
осъществява равномерно, а циклично.
Циклите биват дългосрочни, средно-
срочни и краткосрочни. Дългосрочните
обхващат между 50 и 60 години.
Порастат се от нови открития и
революционни промени в технологиите
(парна машина, нови методи за
добиване на метали, електрификация,
развитие
на
химията,
автомобилостроенето, електроника,
атомна енергия, компютри, космически
полети). Които предизвикват дълбоки
структурни промени в икономиката.
Средно-срочните цикли са с
повторяемост на 7-1 години. Те
обхващат
обикновено
цялата
икономика и почти всички развити
страни. Краткосрочните цикли са с
продължителност 3-4 години, свързани
са с натрупването на резерви и
предизвиканото от тях забавяне или
ускоряване
на
икономическото
развитие. Съществуват и цикли в
рамките на една година. Които са
свързани със смяната на годишните
времена и забавеното развитие на
отделни отрасли - например на
строителство, горско стопанство и др.
Причините за циклите някои автори
търсят в природни, а други - в
психологически
фактори.
Преобладаващо обаче е схващането.
Което свързва циклите с нарушеното
равновесие между съвкупното търсене
(С.Т.) и съвкупното производство (С.П.),
обяснявало по различен начин - с
предлагането на пари(монетаристи), с
противоречието между обществения
характер на производството и частния
начин на присвояване на благата
(марксисти) и др.
С най-голямо значение за
икономическото развитие за средно-
срочните цикли, известни под
наименованието
икономически,
промишлените или бизнес-цикли.
Традиционният промишлен цикъл
се
състои от 4 основни фази: криза (спад),
депресия (рецесия), оживление
(експанзия) и подем (бум).
Кризата е главна циклообразуваща
фраза и най-ниска точка на
промишления цикъл. Характерно за нея
е нарастването на трудностите по
реализацията и спадането на обема на
продажбите. Което води до увеличение
на основните запаси.
Спадат печалбите. Курсът на
акциите, производството, реалният
БНП, покупателната способност на
населението поради спадналите
заплати. Нарастват безработицата,
лихвеният процент, в резултат на
нарасналото търсене на пари,
банкрутите на търговските и
промишлени фирми. Кризата се сменя
с депресия. При нея производството
стагнира (стои на едно място), цените
са на ниско равнище и стоковите
запаси се съкращават, безработицата е
висока, макар че масовите уволнения
са прекратени, преустановяват се
масовите фалити, лихвеният процент
спада, тъй като търсенето на пари в
условия на стагнираша икономика е
малко.
Оживлението
започва
с
нарастването на дългосрочните
инвестиции. Което води до добавъчно
търсене на капиталови блага, до
нарастването на заетостта и доходите,
а оттам и на търсенето на
потребителски стоки. Заменя се
физическото и морално остаряло
оборудване, безработицата намалява,
нарастват заплатите. Курсовете на
ценните книжа, печалбите. Постепенно
се стига до най-високата точка на
цикъла - подема. Равнището на
производството превишава нивото,
достигнато през преходния цикъл.
Нарастват и заплатите, печалбите.
Курсовете на ценните книжа, цените;
спада безработицата, масово се
използват кредити при изгоден,
относително постоянен лихвен
процент. Производството нараства в
свръхпроизводство
и
поражда
предпоставки за нова криза и начало на
стопански цикъл. Движението на
икономиката от състояние на подем
към криза и свързаните с него промени
в агрегатните показатели на дохода и
Тема 12
1/4
Предмет: | Криминалистика |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 3 |
Брой думи: | 539 |
Брой символи: | 5122 |