Филтрирай резултатите
581-590 от 671
12 стр.

Гео Милев - Народ, Вяра, Бог, Отечество в поемата “Септември”
Поемата "Септември" осмисля по нов начин традиционните в българската поезия релации: “народ-бог-цар-отечество”, “варварство-цивилизация”, “народ-вяра-църква”, “отечество-човечество”, “ад-рай”, “бунт-власт-история”.
2 стр.

Димчо Дебелянов -"Скрити вопли" (анализ)
В основата на своята елегия "Скрити вопли" Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Копнежът по родното е обективиран в душевни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни представи.
2 стр.

Елисавета Багряна - "Потомка"
В поезията на Елисавета Багряна потомственият родов корен е духовна стойност на лирическите образи на "Вечната и святата"...
3 стр.

"По жицата" - творба за страданието и състраданието
as
7 стр.

Човешките ценности в изпитание според разказите и повестите на Йордан Йовков
“Не съм писал нито една работа в основата на която да не стой действително преживяване”- твърди Йовков
2 стр.

Силата на родовата кръв в стихотворението "Потомка" на Багряна
"От цялата творба блика заразяващ устрем,жизнелюбие и синовна привързаност към всичко родно.В мелодията и съдържанието на това стихотворение всеки българин открива нещо свое,близко,съкровенно-то е завладяващата сила но радовия корен."
2 стр.

Мечтата за по-добър живот в поезията на Никола Вапцаров
Мечтата за по-добър живот в поезията на Никола Вапцаров.
1 стр.

Разрухата на патриархалния бит в повестта Гераците
Повестта “Гераците” стои в редицата на най – ярките и най – значителните произведения на Елин Пелин – ненадминатия досеа неин живописец в литературата. Тя е най – хубавото произведение
25 стр.

Българската литература през XX век
Никакво преломно историческо събитие няма в България на границата между ХIХ и ХХ век. Но именно в това сравнително спокойно време на краткотрайната българска буржоазна belle epoque, когато вече са отшумели Освобождението, Съединението
4 стр.

Любовната лирика на Яворов
В творчеството на Яворов от първото десетилетие на 20 век любовта попада в един двуполюсен, антиномичен режим на преживяване, който изобщо е характерен за неговия поетичен дискурс