Филтрирай резултатите
341-350 от 416
4 стр.

Образът на Кирил според пространното му житие

Пространното житие на създателя на славянската азбука е първата житиеписна творба в старобългарската литература. Тя е създадена непосредствено след смъртта на Свети Кирил. Творбата създава образа на великия славянски просветител и е ценен извор за...
2 стр.

Проглас към евангелието

В поетична форма “Проглас към евангелието“ доказва колко голямо е значението на християнската вяра ,на словото и писмеността на роден език...
9 стр.

Йоан Екзарх

1. Личността на Йоан Екзарх и мястото му в книжовния живот на България. 2. „Небеса” – характеристика на най-ранната творба на Йоан Екзарх. 3. „Шестоднев” – съдържание, структура, идеи.
7 стр.
3 стр.

Словото като спасение („Проглас към евангелието“ )

„Проглас към евангелието“ на Константин-Кирил Философ, е първата творба на славянската декламативна поезия.
2 стр.

"За буквите" - защита и възхвала на славянската писменост

Съчинението „За буквите” е написано в края на IX век. Вероятно е било предназначено за Преславския събор от 893г. на който славянската писменост е утвърдена като официална в България...
1 стр.

Образът на света в „Азбучна молитва”

„Азбучна молитва” продължава традицията на старобългарската декламативна поезия, водеща началото си от „Проглас към Евангелието” на Константин Философ...
19 стр.

Черноризец Петър - Религиозномистично направление в българската литература

Св. благоверни цар Петър Български (927-969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис-Михаил. Титлата "василевс" е била официално призната на св. цар Петър - първият и единствен чужд владетел признат за цар от Константинопол.
4 стр.

Мнението на патриарх Евтимий за брака - Г. Лечева

През Средновековието хората са чада на църквата и поданици на феодала.Светата църква е свръхнационална.развитието на феодалното общество, чиято философия проповядва християнството, бавно, но сигурно върви към сепаратизъм. Типичен пример...
1 стр.

"За буквите" - анализ

„За буквите” принадлежи към старобългарската ораторска проза, като съчетава полемиката и апологията.