Човекът от градските покрайнини в плен „на орис вечна зла”
Смирненски не предлага никакъв път, спасяващ човека от града. Стихотворението започва с гробница и завършва с кал.
Всичко това ни кара да бъдем също ням свидетел на безизходицата, да гледаме през мътния прозорец угасващите животи на всички образи...